Преди да започнете този ...мммм... пътепис, искам да предупредя, че не е за хора със слаби сърца и определено не е за деца под 14-15 години.
Някои снимки са доста натуралистични и да, те са част от живота в дивата природа, но не всеки може да ги възприеме спокойно.
Също така трябва да отбележа, че голяма част от тях не са мои, а от групата с която пътувахме. Телефонът ми се оказа много зле за снимки на по-далечно разстояние, така че се наложи да използвам чужди, надявам се хората да нямат против.
Подготовка
Събираме се на летището, група от 12 души, решили да видят Африка и да напълнят очи, душа и фотоапарати с онези пейзажи, по които сме въздишали по филмите и интересните животни, които могат да се видят в тази част на света.
Сафарито е планирано по време на голямата миграция из необятните пространства на природния парк, който в Танзания наричат Серенгети, а неговото продължение в Кения – Масай Мара.
Животните разбира се не различават държавните граници и свободно мигрират от едната до другата страна на саваната в търсене на вода и зеленина. След тях разбира се вървят и хищниците, ловувайки всяко по-бавно, болно или разсеяло се тревопасно.
Целта ни е да уловим гигантите на саваната - т. нар. „голяма петорка“ – слон, черен бивол, лъв, леопард и носорог.
След много четене, гледане на видеа и предупреждения от туристическата агенция, приготвяме по една мека малка раница за ръчен багаж и 15-тина килограмов мек сак, който да е удобен за наместване в колите с които ще ни разкарват из резервата и да позволява лесен достъп до дрехите ни, тъй като ще трябва да ставаме рано сутрин и още по изгрев да сме в резервата, за да хванем хладината, която хищниците предпочитат за ловуване.
Заредили сме се с огромно количество силни репеленти, но се оказва, че в Кения случаите на жълта треска и малария са намалели драстично, така че няма нужда от чак толкова предпазни мерки. Но – страх лозе пази. Също така ни бяха уплашили, че слънцето на екватора е съвсем друго и ако не искаме да изгорим още първия ден, а после да ни боли и да не можем да се насладим на изкарването, да си купим от местните аптеки слънцезащитен крем с фактор над 50. Е, и това се оказа пресилено. Не знам тия мои приятели какво точно са правили за да изгорят така, но най-обикновен качествен предпазен крем фактор 50, свърши чудесна работа.
Предупредени, че в Кения се плаща само в долари или кенийски шилинги, изтеглихме сравнително добра сума долари в кеш, че не знаехме дори дали картите ще ни работят. Разбира се, се бяхме обадили в банката, че ще пътуваме в Африка, дадохме им и маршрута ни, като идеята беше да не ни блокират картите.
Също така бяхме предупредени, че можем да си имаме сериозни неприятности, ако се опитаме да снимаме някого, без предварително да сме получили неговото позволение.