Ден 7

На следващата сутрин се наслаждаваме на невероятния изгрев

 

Закусваме и се отправяме към уговореното място, където ни чака местният рифов водач, който ще ни води на шнорхелинг.

В момента има отлив и ще ходим до лодката пеша, навътре в морето. Тъй като по дъното има много бодливи неща, а някои са и отровни, водачът ни предупреждава да вървим по неговите стъпки и да не се отклоняваме.  Водата е го глезените, а ние шляпаме с джапанки или плажни обувки - кой каквото има. 

По едно време водачът ни се навежда и вади нещо от дъното.

Обръща го и всички ахваме.

Гледана от горе, тази Кралска раковина няма никакъв начин да я забележиш, освен ако не знаеш какво да търсиш. Мидата е голям деликатес и е защитена от нерегламентиран улов.

Продължаваме наред и водачът ни пак се навежда и вади нещо, което … ами не знам как да го опиша, трябва да се види.

Морската краставица на допир е точно както се очаква – като кожа и мърда много леко в ръката. Симпатично растение. Или животно. Нещо между двете. 

Не ставало за ядене, така че го връщаме обратно във водата и продължаваме.

Лодката се намира поне на километър от сушата и ние продължаваме да джапаме през водата.

Най-сетне стигаме и на борда ни посреща капитана и един помощник.

Капитана го кръщаваме Спароу, за по-лесно. Пък и си прилича. Питаме го гледал ли е Карибски пирати и след утвърдително кимване, му казваме му как сме го кръстили, а той се смее. 

Раздават ни жилетки, плавници, очила и шнорхели. След доста крякане и търчане по борда напред-назад, Спароу най-накрая успява да запали лодката и тръгваме навътре към рифа. 

Лодката е с прозрачно дъно, за да се вижда директно от нея какво става отдолу.

Стигаме до рифа, капитан Спароу спира лодката, а неговият помощник се бухва във водата и започва да захранва рибоците за да ги накара да се въртят около лодката.

Надяваме плавниците, слагаме шнорхелите и очилата и се потапяме в гъмжилото от риби, които се бутат в очилата, в ръцете и изобщо нямат грам страх. Ако махна шнорхела сигурно и в устата ми ще влязат.

 

Стигат ни толкова емоции, връщаме се при хотела. Приливът вече е дошъл и лодката закотвя близо до брега.

Наслаждаваме се максимално на оставащото ни време. Утре за съжаление си тръгваме от този рай.