Ден 1

Нямаме никаква идея какво ни чака, но ентусиазмът е огромен. Полетът до Истанбул е кратък и не е нещо особено. Качваме се на следващия полет, който ще ни закара до Найроби, от където ще започне всичко.

Тъй като полетът е дълъг – над 7 часа, след хапването турските авиолинии ни раздават и по една малка торбичка, в която откриваме маска за сън и … вълнени чорапи! Всъщност идеята изобщо не е лоша, защото да стоиш с обувки на едно място толкова дълго време е неприятно изживяване.

Почти веднага махам маратонките, обувам чорапите и се опитвам да дремна. Не особено успешно. Въпреки, че самолетът е голям, седалките са натъпкани една до друга и спането е предизвикателство.

 

 

 

 

 

 

 

Кацаме в Найроби в 2 през нощта.

Летището наподобява Терминал 1 от 80-те години и имаш чувството, че всеки момент нещо ще ти падне на главата.

Влизаме в салона за пристигащи и виждаме десетки гишета за обмен на валута от които усмихнати момичета ни канят да отидем при тях. В момента в който направиш очен контакт, тръгват към теб като ято проститутки, усетили потенциален клиент.

На паспортната проверка ти взимат разпечатаното листче с визата и се започва някакъв епичен процес на вземане на пръстови отпечатъци, снимки, мръщене и повтаряне на процеса, че явно работата с таз техника не е толкова лесна и проста.

След паспортната проверка започва една епична опашка за проверка на багажа – нещо, с което разлигавените европейци сме поотвикнали. Има дори и хора, на които им отварят куфарите за да проверяват за забранени за внасяне стоки. Леко се поизнервяме, но да - определено сме забравили какво беше само допреди 20-ина години.

Най-накрая излязохме от летището. Луната е в някаква много особена фаза – четвърт луна, но обърната на горе, като купа.

Това, което знаем е, че ще имаме нещо като бързо предремване в хотел близо до летището, за да можем в 8 сутринта вече да сме по колите и да  пътуваме към Масай Мара.

От летището ни взимат два буса и след около час сме в хотела. Едвам имаме време да се изкъпем, да се опънем по леглата и в седем трябва да сме станали и готови за път.

А часът е някъде около 4 през нощта.